Напоследък правителството на САЩ продължи да ескалира политиката си на „реципрочни тарифи“, като официално включи Бангладеш и Шри Ланка в списъка със санкции и наложи високи тарифи съответно от 37% и 44%. Този ход не само нанесе „целенасочен удар“ върху икономическите системи на двете страни, които са силно зависими от износа на текстил, но и предизвика верижна реакция в световната верига за доставки на текстил. Американската текстилна и шивашка промишленост също е подложена на двойния натиск от растящите разходи и сътресения във веригата за доставки.
I. Бангладеш: Износът на текстил губи 3,3 милиарда долара, милиони работни места са застрашени
Като вторият по големина износител на облекло в света, текстилната и облекларската промишленост е „икономическата спасителна артерия“ на Бангладеш. Тази индустрия допринася с 11% от общия БВП на страната, 84% от общия обем на износа ѝ и пряко осигурява заетост на над 4 милиона души (80% от които са жени). Тя също така косвено подкрепя препитанието на над 15 милиона души във веригите нагоре и надолу по веригата на промишлеността. Съединените щати са вторият по големина експортен пазар на Бангладеш след Европейския съюз. През 2023 г. износът на текстил и облекло на Бангладеш за САЩ достигна 6,4 милиарда долара, което представлява над 95% от общия износ за САЩ, обхващайки средно- до нискокачествени бързооборотни потребителски стоки като тениски, дънки и ризи, и служейки като основен източник на веригата за доставки за американски търговци на дребно като Walmart и Target.
Налагането от САЩ на 37% мито върху продукти от Бангладеш този път означава, че памучна тениска от Бангладеш, която първоначално е струвала 10 долара и е имала експортна цена от 15 долара, ще трябва да плати допълнителни 5,55 долара мита след навлизане на американския пазар, което ще увеличи общата цена директно до 20,55 долара. За текстилната индустрия на Бангладеш, която разчита на „ниска цена и малки маржове на печалба“ като основно конкурентно предимство, тази митническа ставка далеч надхвърля средния марж на печалба за индустрията от 5%-8%. Според оценките на Асоциацията на производителите и износителите на облекло от Бангладеш (BGMEA), след като митата влязат в сила, износът на текстил от страната за САЩ ще спадне рязко от 6,4 милиарда долара годишно до приблизително 3,1 милиарда долара, с годишна загуба до 3,3 милиарда долара - еквивалентно на отнемане на текстилната индустрия на страната на близо половината от пазарния ѝ дял в САЩ.
По-критично е, че спадът в износа предизвика вълна от съкращения в индустрията. Досега 27 малки и средни текстилни фабрики в Бангладеш са преустановили производство поради загубени поръчки, което е довело до безработица на около 18 000 работници. BGMEA предупреди, че ако тарифите останат в сила повече от шест месеца, над 50 фабрики в цялата страна ще бъдат затворени, а броят на безработните може да надхвърли 100 000, което допълнително ще се отрази на социалната стабилност и сигурността на препитанието на хората в страната. В същото време текстилната промишленост на Бангладеш е силно зависима от вносния памук (около 90% от памука трябва да се закупува от САЩ и Индия). Рязкият спад в приходите от износ ще доведе и до недостиг на валутни резерви, което ще се отрази на способността на страната да внася суровини като памук и ще създаде порочен кръг от „намаляващ износ → недостиг на суровини → свиване на капацитета“.
II. Шри Ланка: 44% облекчения от тарифите водят до разходи, стълбовата индустрия е на ръба на „скъсване на веригата“
В сравнение с Бангладеш, текстилната индустрия на Шри Ланка е по-малка по мащаб, но също така е „крайъгълен камък“ на националната икономика. Текстилната и шивашката промишленост допринася с 5% от БВП на страната и 45% от общия обем на износа ѝ, с над 300 000 преки служители, което я прави основна индустрия за икономическото възстановяване на Шри Ланка след войната. Износът ѝ за САЩ е доминиран от платове от среден до висок клас и функционално облекло (като спортно облекло и бельо). През 2023 г. износът на текстил на Шри Ланка за САЩ достигна 1,8 милиарда долара, което представлява 7% от пазара на внос в САЩ за платове от среден до висок клас.
Увеличението на тарифната ставка на Шри Ланка до 44% този път от САЩ я прави една от страните с най-високи тарифни ставки в този кръг от „реципрочни тарифи“. Според анализ на Асоциацията на износителите на облекло от Шри Ланка (SLAEA), тази тарифна ставка ще увеличи директно разходите за износ на текстил на страната с около 30%. Вземайки за пример водещия експортен продукт на Шри Ланка – „плат за спортно облекло от органичен памук“, първоначалната експортна цена на метър е била 8 долара. След увеличението на тарифата цената се е увеличила до 11,52 долара, докато цената на подобни продукти, внасяни от Индия и Виетнам, е само 9-10 долара. Ценовата конкурентоспособност на продуктите на Шри Ланка е почти напълно ерозирана.
В момента редица експортни предприятия в Шри Ланка са получили „известия за спиране на поръчки“ от клиенти от САЩ. Например, Brandix Group, най-големият износител на дрехи в Шри Ланка, първоначално е произвеждала функционално бельо за американската спортна марка Under Armour с месечен обем на поръчките от 500 000 броя. Сега, поради проблеми с разходите за мита, Under Armour е прехвърлила 30% от поръчките си към фабрики във Виетнам. Друго предприятие, Hirdaramani, заяви, че ако митата не бъдат премахнати, експортният му бизнес за САЩ ще понесе загуби в рамките на три месеца и може да бъде принудено да затвори две фабрики, разположени в Коломбо, което ще засегне 8000 работни места. Освен това текстилната промишленост на Шри Ланка разчита на модела „преработка с вносни материали“ (вносните суровини представляват 70% от общия брой). Блокирането на износа ще доведе до натрупване на запаси от суровини, което ще заеме оборотния капитал на предприятията и ще изостри допълнително оперативните им трудности.
III. Вътрешен сектор на САЩ: Сътресения във веригата за доставки + Рязко покачващи се разходи, индустрията е в „дилема“
Тарифната политика на правителството на САЩ, която изглежда е насочена към „задграничните конкуренти“, всъщност предизвика „обратна реакция“ срещу местната текстилна и облекларска промишленост. Като най-големият вносител на текстил и облекло в света (с обем на вноса от 120 милиарда долара през 2023 г.), американската текстилна и облекларска промишленост представя модел на „нагоре по веригата вътрешно производство и надолу по веригата зависимост от вноса“ – местните предприятия произвеждат главно суровини като памук и химически влакна, докато 90% от готовите облекла разчитат на внос. Бангладеш и Шри Ланка са важни източници на дрехи от среден до нисък клас и платове от среден до висок клас за САЩ.
Увеличението на митата директно увеличи разходите за обществени поръчки на американските местни предприятия. Проучване на Американската асоциация за облекло и обувки (AAFA) показва, че средният марж на печалба на американските доставчици на текстил и облекло в момента е само 3%-5%. Мито от 37%-44% означава, че предприятията или „поемат разходите сами“ (което води до загуби), или „ги прехвърлят към крайните цени“. Вземайки за пример JC Penney, американски търговец на дребно, първоначалната цена на дребно на дънки, закупени от Бангладеш, е била 49,9 долара. След увеличението на митата, за да се запази маржът на печалба, цената на дребно трябва да се повиши до 68,9 долара, което е увеличение с близо 40%. Ако цената не се увеличи, печалбата на чифт панталони ще спадне от 3 долара на 0,5 долара, което почти няма да остави печалба.
В същото време, несигурността във веригата за доставки постави предприятията пред „дилема при вземане на решения“. Джулия Хюз, президент на AAFA, посочи на скорошна индустриална конференция, че американските предприятия първоначално са планирали да намалят рисковете чрез „диверсифициране на местата за снабдяване“ (като например прехвърляне на някои поръчки от Китай към Бангладеш и Шри Ланка). Внезапната ескалация на тарифната политика обаче наруши всички планове: „Предприятията не знаят коя държава ще бъде следващата, засегната от увеличение на тарифите, нито знаят колко дълго ще продължат тарифните ставки. Те не смеят лесно да подписват дългосрочни договори с нови доставчици, камо ли да инвестират средства в изграждането на нови канали за веригата за доставки.“ В момента 35% от американските вносители на облекло са заявили, че ще „преустановят подписването на нови поръчки“, а 28% от предприятията са започнали да преоценяват веригите си за доставки, обмисляйки прехвърляне на поръчки към Мексико и страни от Централна Америка, които не са обхванати от тарифи. Производственият капацитет в тези региони обаче е ограничен (способен е да поеме само 15% от вноса на облекло от САЩ), което затруднява запълването на пазарната празнина, оставена от Бангладеш и Шри Ланка в краткосрочен план.
Освен това, американските потребители в крайна сметка ще „платят сметката“. Данните от Бюрото по трудова статистика на САЩ показват, че от 2024 г. насам индексът на потребителските цени (ИПЦ) за облекло в САЩ се е повишил с 3,2% на годишна база. Непрекъснатото изменение на тарифната политика може да доведе до допълнително увеличение на цените на облеклото с 5%-7% до края на годината, което допълнително ще засили инфлационния натиск. За групите с ниски доходи разходите за облекло представляват относително висок дял от разполагаемия доход (около 8%), а покачващите се цени ще повлияят пряко на техния потребителски капацитет, като по този начин ограничат търсенето на вътрешния пазар на облекло в САЩ.
IV. Реконструкция на световната верига за доставки на текстил: краткосрочен хаос и дългосрочно приспособяване съществуват едновременно
Ескалацията на тарифите от страна на САЩ върху Бангладеш и Шри Ланка е по същество микрокосмос на „геополитизацията“ на световната верига за доставки на текстил. В краткосрочен план тази политика доведе до „вакуумна зона“ в световната верига за доставки на облекло от среден до нисък клас – загубите на поръчки в Бангладеш и Шри Ланка не могат да бъдат напълно поети от други страни в краткосрочен план, което може да предизвика „недостиг на запаси“ за някои американски търговци на дребно. В същото време спадът в текстилната индустрия в тези две страни ще се отрази и на търсенето на суровини нагоре по веригата, като памук и химически влакна, което ще окаже косвено въздействие върху страните износителки на памук, като САЩ и Индия.
В дългосрочен план, световната верига за доставки на текстил може да ускори адаптацията си към „ниършоринг“ и „диверсификация“: американските предприятия могат допълнително да прехвърлят поръчки към Мексико и Канада (ползващи се от тарифни преференции съгласно Северноамериканското споразумение за свободна търговия), европейските предприятия могат да увеличат доставките от Турция и Мароко, докато китайските текстилни предприятия, разчитайки на своите „пълноценни предимства на индустриалната верига“ (цялостна система от отглеждането на памук до производството на готови продукти), могат да поемат някои поръчки от среден до висок клас (като функционални тъкани и екологично чисти дрехи), прехвърлени от Бангладеш и Шри Ланка. Този процес на адаптиране обаче ще отнеме време (приблизително 1-2 години) и ще бъде съпроводен с увеличени разходи за реконструкция на веригата за доставки, което ще затрудни пълното облекчаване на настоящите сътресения в индустрията в краткосрочен план.
За китайските предприятия в областта на текстилната външна търговия този кръг от тарифни сътресения носи както предизвикателства (необходимост да се справят със слабото глобално търсене и конкуренцията във веригата за доставки), така и скрити възможности. Те могат да засилят сътрудничеството с местни фабрики в Бангладеш и Шри Ланка (като например предоставяне на техническа поддръжка и съвместно производство), за да избегнат тарифните бариери на САЩ. В същото време те могат да увеличат усилията си за проучване на развиващи се пазари като Югоизточна Азия и Африка, намалявайки зависимостта от единния пазар в Европа и САЩ, като по този начин си осигурят по-благоприятна позиция в реконструкцията на световната верига за доставки.
Време на публикуване: 16 август 2025 г.