На 5 август 2025 г. Индия и Обединеното кралство официално стартираха Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (наричано по-долу „Споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство“). Това знаково търговско сътрудничество не само променя двустранните икономически и търговски отношения между двете страни, но и изпраща вълнички в световния сектор на външната търговия с текстил. Разпоредбите за „нулево мито“ за текстилната индустрия в споразумението директно пренаписват конкурентния пейзаж на пазара за внос на текстил в Обединеното кралство, като по-специално създават потенциални предизвикателства за китайските предприятия за износ на текстил, които отдавна доминират на пазара.
Същност на споразумението: Нулеви тарифи за 1143 текстилни категории, Индия е насочена към нарастващия пазар на Обединеното кралство
Текстилната индустрия се откроява като един от основните бенефициенти на споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство: 1143 текстилни категории (обхващащи основни сегменти като памучна прежда, сиви платове, готови облекла и домашен текстил), изнасяни от Индия за Обединеното кралство, са напълно освободени от мита, което представлява приблизително 85% от категориите в списъка за внос на текстил в Обединеното кралство. Преди това индийските текстилни продукти, влизащи на пазара на Обединеното кралство, бяха облагани с мита в диапазона от 5% до 12%, докато някои продукти от основни конкуренти като Китай и Бангладеш вече се ползваха с по-ниски данъчни ставки по Общата система за преференции (ОСП) или двустранни споразумения.
Пълното премахване на тарифите директно подобри ценовата конкурентоспособност на индийските текстилни продукти на пазара в Обединеното кралство. Според изчисления на Конфедерацията на индийската текстилна индустрия (CITI), след премахването на тарифите, цената на индийските готови облекла на пазара в Обединеното кралство може да бъде намалена с 6%-8%. Ценовата разлика между индийските и китайските продукти 同类 ще се свие от предишните 3%-5% до по-малко от 1%, а някои продукти от среден до нисък клас може дори да постигнат паритет на цените или да надминат китайските си аналози.
По отношение на пазарния мащаб, Обединеното кралство е третият по големина вносител на текстил в Европа, с годишен обем на внос на текстил от 26,95 милиарда щатски долара (данни от 2024 г.). От тях дрехите представляват 62%, домашният текстил - 23%, а платовете и преждите - 15%. Дълго време, разчитайки на пълната си индустриална верига, стабилно качество и предимства в големия мащаб, Китай заема 28% от пазара на внос на текстил в Обединеното кралство, което го прави най-големият доставчик на текстил в страната. Въпреки че Индия е вторият по големина производител на текстил в света, нейният дял на пазара в Обединеното кралство е само 6,6%, като се фокусира главно върху междинни продукти като памучна прежда и сив плат, а износът на готови облекла с висока добавена стойност представлява по-малко от 30%.
Влизането в сила на споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство отвори „постепенен прозорец“ за индийската текстилна индустрия. В изявление, публикувано след влизането в сила на споразумението, Министерството на текстила на Индия ясно заяви целта си да увеличи износа на текстил за Обединеното кралство от 1,78 милиарда щатски долара през 2024 г. до 5 милиарда щатски долара през следващите три години, като пазарният дял надхвърли 18%. Това означава, че Индия планира да отклони приблизително 11,4 процентни пункта от съществуващия пазарен дял, а Китай, като най-големият доставчик на пазара на Обединеното кралство, ще се превърне в основната ѝ конкурентна цел.
Предизвикателства пред китайската текстилна индустрия: Натиск върху пазарите от среден до нисък клас, предимствата на веригата за доставки остават, но е необходима бдителност
За китайските предприятия за износ на текстил, предизвикателствата, породени от споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство, са насочени главно към сегмента на продуктите от среден до нисък клас. Понастоящем готовите облекла от среден до нисък клас (като ежедневно облекло и основен домашен текстил) представляват приблизително 45% от китайския текстилен износ за Обединеното кралство. Тези продукти имат ниски технически бариери, ожесточена хомогенна конкуренция, а цената е основният конкурентен фактор. Индия, с предимства в разходите за труд (средната месечна заплата на индийските текстилни работници е около 1/3 от тази в Китай) и ресурсите от памук (Индия е най-големият производител на памук в света), съчетани с намаления на тарифите, може да привлече търговците на дребно от Обединеното кралство да пренасочат част от поръчките си от среден до нисък клас към Индия.
От гледна точка на конкретни предприятия, стратегиите за обществени поръчки на големите вериги търговци на дребно в Обединеното кралство (като Marks & Spencer, Primark и ASDA) показват признаци на корекция. Според източници от индустрията, Primark е подписал дългосрочни споразумения за доставка с 3 индийски фабрики за облекло и планира да увеличи съотношението на обществените поръчки на ежедневни облекла от среден до нисък клас от предишните 10% на 30%. Marks & Spencer също така заяви, че ще увеличи обема на обществените поръчки на произведени в Индия продукти за домашен текстил през есенно-зимния сезон 2025-2026 г., с първоначален целеви дял от 15%.
Китайската текстилна индустрия обаче не е беззащитна. Целостта на индустриалната верига и предимствата на продуктите с висока добавена стойност остават ключът към съпротивлението срещу конкуренцията. От една страна, Китай има цялостна структура на индустриалната верига - от химически влакна, предене, тъкане, печат и боядисване до готови облекла. Скоростта на реакция на индустриалната верига (със среден цикъл на доставка на поръчки от около 20 дни) е много по-бърза от тази на Индия (около 35-40 дни), което е от решаващо значение за марките за бърза мода, които изискват бърза итерация. От друга страна, технологичното натрупване и предимствата на Китай в производствения капацитет в областта на висок клас текстил (като функционални тъкани, продукти от рециклирани влакна и интелигентен текстил) са трудни за надминаване от Индия в краткосрочен план. Например, износът на Китай на рециклирани полиестерни тъкани и антибактериален домашен текстил за Обединеното кралство представлява повече от 40% от пазара на Обединеното кралство, като е насочен главно към клиенти от среден до висок клас марки, а този сегмент е по-слабо засегнат от тарифите.
Освен това, „глобалното разположение“ на китайските текстилни предприятия също така предпазва от рисковете, свързани с единния пазар. През последните години много китайски текстилни предприятия създадоха производствени бази в Югоизточна Азия и Африка, за да навлязат на европейския пазар, като се възползват от местните тарифни преференции. Например, виетнамската фабрика на Shenzhou International може да се ползва с нулеви тарифи чрез Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, а износът ѝ на спортно облекло за Обединеното кралство представлява 22% от пазара на внос на спортно облекло в Обединеното кралство. Тази част от бизнеса временно не е пряко засегната от споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство.
Разширено въздействие върху индустрията: Ускорена регионализация на световната верига за доставки на текстил, предприятията трябва да се съсредоточат върху „диференцирана конкуренция“
Влизането в сила на споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство е по същество микрокосмос на световната тенденция за „регионализация“ и „базирано на споразумения“ развитие на веригата за доставки на текстил. През последните години интензивно се сключват двустранни споразумения за свободна търговия, като например споразумението за свободна търговия между ЕС и Индонезия, споразумението за свободна търговия между Обединеното кралство и Индия и споразумението за свободна търговия между САЩ и Виетнам. Една от основните логики е изграждането на „близки до брега вериги за доставки“ или „съюзнически вериги за доставки“ чрез тарифни преференции и тази тенденция променя правилата на световната търговия с текстил.
За текстилните предприятия по целия свят, стратегиите за реагиране трябва да се фокусират върху „диференциацията“:
Индийски предприятия: В краткосрочен план те трябва да се справят с проблеми като недостатъчен производствен капацитет и стабилност на веригата за доставки (напр. колебания в цените на памука, недостиг на електроенергия), за да избегнат забавяния на доставките, причинени от нарастващи поръчки. В дългосрочен план те трябва да увеличат дела на продуктите с висока добавена стойност и да се откъснат от зависимостта от средния до нисък пазар.
Китайски предприятия: От една страна, те могат да консолидират своя дял на пазара на висок клас стоки чрез технологично подобрение (напр. разработване на екологично чисти тъкани и функционални влакна). От друга страна, те могат да засилят задълбоченото сътрудничество с британските марки (напр. предоставяне на персонализиран дизайн и услуги за бързо реагиране на веригата за доставки), за да подобрят привързаността към клиентите. В същото време, те могат да използват инициативата „Един пояс, един път“, за да избегнат тарифните бариери чрез претоварване през трети страни или производство в чужбина.
Търговци на дребно в Обединеното кралство: Те трябва да намерят баланс между разходите и стабилността на веригата за доставки. Въпреки че индийските продукти имат значителни ценови предимства, те са изправени пред по-високи рискове за веригата за доставки. Китайските продукти, макар и малко по-високи на цена, предлагат по-гарантирано качество и стабилност на доставките. Очаква се пазарът в Обединеното кралство да представи двоен модел на доставки „висок клас от Китай + среден до нисък клас от Индия“ в бъдеще.
Като цяло, въздействието на споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство върху текстилната индустрия не е „разрушително“, а по-скоро насърчава надграждането на пазарната конкуренция от „ценови войни“ към „стойностни войни“. Китайските предприятия за износ на текстил трябва да бъдат бдителни срещу загубата на пазарен дял от средния до нисък клас в краткосрочен план, а в дългосрочен план да изградят нови конкурентни предимства съгласно новите търговски правила чрез модернизиране на индустриалната верига и глобално разположение.
Време на публикуване: 22 август 2025 г.