Наскоро Бюрото по индийски стандарти (BIS) официално издаде известие, с което обявява, че от 28 август 2024 г. ще въведе задължителна BIS сертификация за текстилни машини (както вносни, така и произведени в страната). Тази политика обхваща ключово оборудване във веригата на текстилната индустрия, като има за цел да регулира достъпа до пазара, да подобри безопасността на оборудването и стандартите за качество. В същото време тя ще окаже пряко въздействие върху световните износители на текстилни машини, особено върху производителите от големи страни доставчици като Китай, Германия и Италия.
I. Анализ на основното съдържание на политиката
Тази политика за сертифициране на BIS не обхваща всички текстилни машини, а се фокусира върху основното оборудване в процеса на производство на текстил, с ясни дефиниции за стандарти за сертифициране, цикли и разходи. Конкретните подробности са следните:
1. Обхват на оборудването, обхванато от сертификацията
Известието ясно включва два вида ключови текстилни машини в списъка за задължително сертифициране, като и двата са основно оборудване за производство на текстилни тъкани и дълбока преработка:
- Тъкачни машини: Обхващат основни модели като въздушно-струйни станове, водоструйни станове, рапирни станове и снарядни станове. Тези устройства са основно оборудване за производство на тъкани при предене на памук, предене на химически влакна и др. и пряко определят ефективността на тъкане и качеството на тъканите.
- Бродиращи машини: Включва разнообразно компютъризирано бродиращо оборудване, като например машини за плоска бродерия, машини за бродиране на кърпи и машини за бродиране на пайети. Те се използват главно за декоративна обработка на дрехи и домашен текстил и са ключово оборудване във висококачествените звена на веригата на текстилната индустрия.
Струва си да се отбележи, че политиката понастоящем не обхваща оборудване нагоре или в средата на потока, като например предачни машини (напр. ровинг машини, предачни машини) и машини за печатане/багрене (напр. машини за фиксиране, боядисване). Въпреки това, индустрията като цяло прогнозира, че Индия може постепенно да разшири категорията текстилни машини, подлежащи на BIS сертифициране в бъдеще, за да постигне контрол на качеството в цялата индустриална верига.
2. Основни стандарти за сертифициране и технически изисквания
Всички текстилни машини, включени в обхвата на сертифицирането, трябва да отговарят на два основни стандарта, определени от индийското правителство, които имат ясни показатели по отношение на безопасност, производителност и консумация на енергия:
- Стандарт IS 14660: Пълно наименование Текстилни машини – Тъкачни машини – Изисквания за безопасност. Той се фокусира върху регулирането на механичната безопасност (напр. защитни устройства, функции за аварийно спиране), електрическата безопасност (напр. изолационни характеристики, изисквания за заземяване) и експлоатационната безопасност (напр. предотвратяване на шум, индикатори за предотвратяване на вибрации) на тъкачните машини, за да се избегнат наранявания на операторите по време на работа на оборудването.
- Стандарт IS 15850: Пълно наименование Текстилни машини – Бродиращи машини – Спецификации за производителност и безопасност. В допълнение към изискванията за безопасност, подобни на тези за тъкачните машини, той също така поставя допълнителни изисквания за точността на шиене (напр. грешка в дължината на шева, възстановяване на модела), оперативната стабилност (напр. безпроблемно време за непрекъсната работа) и енергийната ефективност на бродиращите машини, за да се гарантира, че оборудването отговаря на производствените нужди на индийските текстилни предприятия.
Предприятията трябва да отбележат, че тези два стандарта не са напълно еквивалентни на международно приетите стандарти ISO (напр. стандарт за безопасност на машините ISO 12100). Някои технически параметри (като адаптация към напрежението и адаптивност към околната среда) трябва да бъдат коригирани според условията и климата на местната електропреносна мрежа на Индия, което изисква целенасочена модификация и тестване на оборудването.
3. Цикъл и процес на сертифициране
- Според процеса, разкрит от BIS, предприятията трябва да преминат през 4 основни звена, за да завършат сертифицирането, с общ цикъл от приблизително 3 месеца. Конкретният процес е следният: Подаване на заявление: Предприятията трябва да подадат заявление за сертифициране до BIS, придружено от техническа документация за оборудването (напр. проектни чертежи, технически спецификации), описания на производствения процес и други материали.
- Тестване на проби: Лабораториите, определени от BIS, ще провеждат пълни тестове на оборудването, представено от предприятията, включително тестове за безопасност, тестове за оперативна производителност и тестове за дълготрайност. Ако тестовете са неуспешни, предприятията трябва да коригират пробите и да ги представят за повторно тестване.
- Одит на фабриката: Ако тестването на пробата премине успешно, одиторите на BIS ще извършат одит на място в производствената фабрика на предприятието, за да проверят дали производственото оборудване, системата за контрол на качеството и процесът на снабдяване със суровини отговарят на изискванията за сертифициране.
- Издаване на сертификат: След успешно преминаване на фабричния одит, BIS ще издаде сертификат за сертифициране в рамките на 10-15 работни дни. Сертификатът обикновено е валиден 2-3 години и изисква преоценка преди изтичане.
Особено важно е да се отбележи, че ако дадено предприятие е „вносител“ (т.е. оборудването е произведено извън Индия), то трябва да представи и допълнителни материали, като например сертификат за квалификация на местния индийски агент и обяснение на процеса на митническо деклариране на вноса, което може да удължи цикъла на сертифициране с 1-2 седмици.
4. Увеличение и структура на разходите за сертифициране
Въпреки че в известието не е посочен ясно конкретният размер на таксите за сертифициране, в него ясно се посочва, че „съответните разходи за предприятията ще се увеличат с 20%“. Това увеличение на разходите се състои главно от три части:
- Такси за тестване и одит: Таксата за тестване на проби от лаборатории, определени от BIS (таксата за тестване на единична бройка оборудване е приблизително 500-1500 щатски долара, в зависимост от вида на оборудването) и таксата за фабричен одит (еднократната такса за одит е приблизително 3000-5000 щатски долара). Тази част от таксата представлява около 60% от общото увеличение на разходите.
- Такси за модификация на оборудването: Част от съществуващото оборудване на предприятието може да не отговаря на стандартите IS 14660 и IS 15850 (напр. липса на предпазни устройства, електрически системи, които не отговарят на индийските стандарти за напрежение), което изисква технически модификации. Разходите за модификация представляват около 30% от общото увеличение на разходите.
- Разходи за процес и труд: Предприятията трябва да наемат специален персонал, който да координира процеса на сертифициране, да подготвя материали и да сътрудничи с одитора. Същевременно може да се наложи да наемат местни консултантски агенции за съдействие (особено за чуждестранни предприятия). Тази част от скритите разходи представлява около 10% от общото увеличение на разходите.
II. Контекст и цели на политиката
Въвеждането в Индия на задължителна BIS сертификация за текстилни машини не е временна мярка, а дългосрочен план, основан на нуждите за развитие на местната индустрия и целите на пазарния надзор. Основният контекст и цели могат да бъдат обобщени в три точки:
1. Регулиране на местния пазар на текстилни машини и премахване на нискокачественото оборудване
През последните години индийската текстилна промишленост се развива бързо (стойността на продукцията на индийската текстилна промишленост е била приблизително 150 милиарда щатски долара през 2023 г., което представлява около 2% от БВП). Въпреки това, на местния пазар има голям брой нискокачествени текстилни машини, които не отговарят на стандартите. Някои вносни машини са изложени на потенциални рискове за безопасността (като електрически повреди, причиняващи пожари, липса на механична защита, водеща до наранявания на работното място) поради липсата на унифицирани стандарти, докато някои машини, произведени от малки местни фабрики, имат проблеми като изостанала производителност и висока консумация на енергия. Чрез задължителното BIS сертифициране, Индия може да отсее висококачествено оборудване, което отговаря на стандартите, постепенно да елиминира нискокачествените и високорискови продукти и да подобри безопасността на производството и ефективността на цялата верига на текстилната промишленост.
2. Защита на местните производители на текстилни машини и намаляване на зависимостта от внос
Въпреки че Индия е основна текстилна страна, нейният независим производствен капацитет на текстилни машини е сравнително слаб. В момента степента на самодостатъчност на местните текстилни машини в Индия е само около 40%, а 60% зависи от вноса (от който Китай представлява около 35%, а Германия и Италия - общо около 25%). Чрез определянето на прагове за сертифициране по BIS, чуждестранните предприятия трябва да инвестират допълнителни разходи в модифициране и сертифициране на оборудването, докато местните предприятия са по-запознати с индийските стандарти и могат да се адаптират по-бързо към изискванията на политиката. Това косвено намалява пазарната зависимост на Индия от вносно оборудване и създава пространство за развитие на местната индустрия за производство на текстилни машини.
3. Привеждане в съответствие с международния пазар и повишаване на конкурентоспособността на индийските текстилни продукти
В момента световният пазар на текстил има все по-строги изисквания за качество на продуктите, а качеството на текстилните машини пряко влияе върху стабилността на качеството на тъканите и дрехите. Чрез внедряване на BIS сертификация, Индия привежда стандартите за качество на текстилните машини в съответствие с международното ниво, което може да помогне на местните текстилни предприятия да произвеждат продукти, които по-добре отговарят на изискванията на международните купувачи, като по този начин повишават конкурентоспособността на индийските текстилни продукти на световния пазар (например, текстилът, изнасян за ЕС и САЩ, трябва да отговаря на по-строги стандарти за качество и безопасност).
III. Въздействие върху световните и китайските предприятия за текстилни машини
Политиката има различно въздействие върху различните субекти. Сред тях задграничните експортни предприятия (особено китайските предприятия) са изправени пред по-големи предизвикателства, докато местните индийски предприятия и спазващите изискванията задгранични предприятия могат да получат нови възможности.
1. За предприятия за отвъдморски износ: краткосрочно увеличение на разходите и по-висок праг на достъп
За предприятията от големи страни износителки на текстилни машини, като Китай, Германия и Италия, преките последици от политиката са краткосрочно увеличение на разходите и по-големи трудности с достъпа до пазара:
- Разходна страна: Както бе споменато по-рано, разходите, свързани със сертифицирането, се увеличават с 20%. Ако едно предприятие има голям мащаб на износ (например, изнася 100 тъкачни машини за Индия годишно), годишните разходи ще се увеличат със стотици хиляди щатски долари.
- Времева страна: 3-месечният цикъл на сертифициране може да доведе до забавяне на доставката на поръчките. Ако дадено предприятие не успее да завърши сертифицирането преди 28 август, то няма да може да доставя до индийски клиенти, като е възможно да е изправено пред риск от нарушаване на поръчката.
- Конкуренция: Някои малки и средни задгранични предприятия може да бъдат принудени да се оттеглят от индийския пазар поради невъзможността си да поемат разходите за сертифициране или да завършат бързо модификации на оборудването, а пазарният дял ще бъде концентриран в големи предприятия с възможности за съответствие.
Вземайки за пример Китай, той е най-големият източник на внос на текстилни машини за Индия. През 2023 г. износът на текстилни машини от Китай за Индия е бил приблизително 1,8 милиарда щатски долара. Тази политика ще окаже пряко влияние върху експортен пазар от около 1 милиард щатски долара, в който участват над 200 китайски предприятия за текстилни машини.
2. За местни индийски предприятия за текстилни машини: Период на дивиденти по политиката
Местните индийски предприятия за текстилни машини (като Lakshmi Machine Works и Premier Textile Machinery) ще бъдат преките бенефициенти на тази политика:
- Известни конкурентни предимства: Местните предприятия са по-запознати със стандартите за информационни системи и могат да завършат сертифицирането бързо, без да поемат допълнителните разходи за трансграничен транспорт и задгранични одити за задграничните предприятия, като по този начин имат повече предимства в ценовата конкуренция.
- Освобождаване на пазарното търсене: Някои индийски текстилни предприятия, които първоначално са разчитали на вносно оборудване, може да преминат към закупуване на местно съвместимо оборудване поради забавяния в сертифицирането на вносното оборудване или увеличение на разходите, което ще стимулира растежа на поръчките на местните машиностроителни предприятия.
- Мотивация за технологично обновление: Политиката ще принуди местните предприятия да подобрят техническото ниво на оборудването, за да отговарят на по-високите стандарти, което е благоприятно за модернизирането на местната индустрия в дългосрочен план.
3. За индийската текстилна индустрия: краткосрочни проблеми и дългосрочни ползи съществуват едновременно
За индийските текстилни предприятия (т.е. купувачите на текстилни машини), въздействието на политиката представя характеристиките на „краткосрочен натиск + дългосрочни ползи“:
- Краткосрочен натиск: Преди 28 август, ако предприятията не успеят да закупят съответстващо оборудване, те може да се сблъскат с проблеми като застой в обновяването на оборудването и забавяне на производствените планове. В същото време, цената на закупуване на съответстващо оборудване се увеличава (тъй като машиностроителните предприятия прехвърлят разходите за сертифициране), което ще увеличи оперативния натиск върху предприятията.
- Дългосрочни ползи: След използване на оборудване, което отговаря на стандартите на BIS, предприятията ще имат подобрена безопасност на производството (намаляване на трудовите злополуки), по-ниски нива на повреди на оборудването (намаляване на загубите от престои) и по-висока стабилност на качеството на продукта (подобряване на удовлетвореността на клиентите). В дългосрочен план това ще намали общите производствени разходи и ще повиши конкурентоспособността на предприятията.
IV. Препоръки за индустрията
В отговор на политиката на Индия за сертифициране по BIS, различните организации трябва да формулират стратегии за реагиране въз основа на собствените си ситуации, за да намалят рисковете и да се възползват от възможностите.
1. Предприятия за износ в чужбина: Възползвайте се от времето, намалете разходите и засилете съответствието
- Ускоряване на процеса на сертифициране: Препоръчително е предприятията, които все още не са започнали сертифицирането, незабавно да създадат специален екип, който да се свърже с определени от BIS лаборатории и местни консултантски агенции (като например местни индийски агенции за сертифициране), за да се даде приоритет на сертифицирането на основни продукти и да се гарантира, че сертификатите са получени преди 28 август.
- Оптимизиране на структурата на разходите: Намалете разходите, свързани със сертифицирането, чрез партидно тестване (намаляване на таксата за тестване на единица), договаряне с доставчиците за споделяне на разходите за модификация и оптимизиране на производствения процес. В същото време предприятията могат да преговарят с индийските клиенти за коригиране на цената на поръчката и споделяне на част от натиска върху разходите.
- Предварителна локализация на оформлението: Предприятията, които планират да се развиват дълбоко на индийския пазар в дългосрочен план, могат да обмислят създаването на монтажни заводи в Индия или сътрудничество с местни предприятия за производство. Това може да избегне някои изисквания за сертифициране на вносно оборудване, от една страна, и да намали митата и транспортните разходи, от друга, като по този начин повиши конкурентоспособността на пазара.
2. Местни индийски предприятия за текстилни машини: Възползвайте се от възможностите, подобрете технологиите и разширете пазара
- Разширяване на резервите от производствен капацитет: В отговор на евентуален растеж на поръчките, планирайте производствения капацитет предварително, осигурете достатъчно доставки на суровини и избягвайте пропускане на пазарни възможности поради недостатъчен производствен капацитет.
- Укрепване на технологичните научноизследователски и развойни дейности: Въз основа на спазване на стандартите за информационни технологии, допълнително подобряване на нивото на интелигентност и енергоспестяване на оборудването (като разработване на интелигентни тъкачни машини и бродиращи машини с ниска консумация на енергия), за да се формира диференцирано конкурентно предимство.
- Разширете клиентската база: Проактивно се свързвайте с малки и средни текстилни предприятия, които първоначално са използвали вносно оборудване, предоставяйте решения за подмяна на оборудване и следпродажбено обслужване, както и разширявайте пазарния дял.
3. Индийски текстилни предприятия: Планирайте рано, подгответе множество опции и намалете рисковете
- Проверка на съществуващото оборудване: Незабавно проверете дали съществуващото оборудване отговаря на стандартите на BIS. Ако не, план за обновяване на оборудването трябва да бъде формулиран преди 28 август, за да се избегне засягане на производството.
- Диверсифициране на каналите за доставки: В допълнение към оригиналните вносни доставчици, синхронно свързване с местни индийски машиностроителни предприятия, отговарящи на изискванията, за да се установи двоен канал за доставки „внос + местно производство“, за да се намали рискът от доставки от един канал.
- Фиксирайте разходите с машиностроителните предприятия: При подписване на договори за обществени поръчки, ясно дефинирайте начина на поемане на разходите за сертифициране и механизма за корекция на цените, за да избегнете спорове, причинени от последващи увеличения на разходите.
V. Бъдещи перспективи на политиката
От гледна точка на тенденциите в индустрията, внедряването на BIS сертификация за текстилни машини в Индия може да бъде първата стъпка от нейния „план за модернизация на текстилната индустрия“. В бъдеще Индия може допълнително да разшири категорията текстилни машини, подлежащи на задължителна сертификация (като машини за предене и машини за печатане/багрене) и може да повиши стандартните изисквания (като добавяне на показатели за опазване на околната среда и интелигентни индикатори). Освен това, с задълбочаването на сътрудничеството на Индия с основни търговски партньори като ЕС и САЩ, нейната система за стандартизация може постепенно да постигне взаимно признаване с международните стандарти (като взаимно признаване с CE сертификация от ЕС), което ще насърчи процеса на стандартизация на световния пазар на текстилни машини в дългосрочен план.
За всички съответни предприятия „съответствието“ трябва да бъде включено в дългосрочното стратегическо планиране, а не краткосрочна мярка за реагиране. Само чрез предварително адаптиране към стандартните изисквания на целевия пазар, предприятията могат да запазят своите предимства във все по-ожесточената глобална конкуренция.
Време на публикуване: 20 август 2025 г.